Изповед

Слушаш ли ме или се замисли,
за своя път, препълнен със тревоги?
Добре.
Ще помълча, а нека листата ти кажат това,
което аз не мога!!!
Разбираш ли, аз страдам,
аз копнея да раздера като комета тъмнината!!!
А мъчно ми е!!!
Какво се случи?
Земята ли под мен се плъзна?
От тъмноокото момче не получих очакваното с месеци писмо ли?
Животът ме отгледа твърде строго!!!
И строги бяха моите мечти!!!
От него аз не исках толкова много -
едно добро сърце и две очи!!!
Но той ми се присмя:
СЪРЦЕТО ли?
Не струва то, огризано от другите, студено!!!
... Просто да заплачеш!!!
Нима на този свят дойдох последна?
Кой посмя да разруши прекрасните мечти?
Нима не виждаш пролетта и радостта,
и хората, и младостта?
О знам,но колко да е горчиво да няма с кого да споделиш това,
което с другите не бива!!!
И в топла вечер тихо да мълвиш,
а сърцето ти във нежност да се стапя!!!
Сега е есен.
Листата окапват,
но нека в сърцата ни е пролет,
поспрели се пред първия си полет!!!
Слушаш ли ме или се замисли,
за своя път, препълнен със тревоги?
Добре.
Ще помълча, а нека листата ти кажат това,
което аз не мога...