Раздяла

Нищо, нищо на теб не дължа!!!
Нито път, нито обич ни събира!!!
Всичко скъпо сега е лъжа,
което се ражда - умира!!!
Като бурни вълни над морето пламва любовта,
но гори и заглъхва там, където няма бряг!!!
Колко близки в живота намираме!!!
Дните, времето брои!!!
Един за друг ние умираме!!!
Без умора вървим ли, вървим!!!
Във вдъхновението, през нощите безсънни,
пленена от красотата земна,
мен също ме огрява слънцето,
с лъчи в сърцето отразени!!!
Тогава в мен се раждат истини
и твоята усмивка чиста,
шуми в дърветата разлистени!!!
Ти бе сам с радостта си чиста!!!
Едничко пламъче недогоряло!!!
Стрък зелен сред вехнещи листа!!!
И не разбра, че сърцето също го боляло от измамата горчива!!!
Като отбрулени звездите падат!!!
Две слънца в очите ми попиват...
Пред погледа струи мъглата бяла,
по бузите целува нежно тя!!!
Така рано е да страдам от раздялата!!!
Нима сред това море, така различно,
не мога да намеря твоята ръка?
Да ме обичаш Ти,
да те обичам и аз?!
О, знам!!!
Но раздялата тежи ми така, както тази мъгла над мен!!!
А болката по вечерите сини, изпепелява всеки ден!!!
Колко радост и мечти погази!!!
Колко светли вечери смрачи!!!
Между нас сега гори омразата,
а тя не стопля твоите очи!!!
А навън все така изгряват дните!!!
Пролет чудна пак ще е навън!!!
Слънцето ще стопли равнините!!!
Ще шумят листата с нежен звън!!!
Ручеи отново пак ще бликнат!!!
Розите ще дъхат аромат!!!
И в небето птиците ще литнат!!!
Радостно ще диша всеки цвят!!!
Но снегът щом започне да се стапя,
няма да събуди обичта!!!
Няма да трогне пак сърцата!!!
Без да трепне ни една мечта,
ще се свлича с мътните порои,
песента на две влюбени сърца!!!
Колко радост и мечти пленителни
пролетта във нас ще заличи!!!
И ще бъде пуста, отегчителна
красотата в твоите очи!!!

Изповед

Слушаш ли ме или се замисли,
за своя път, препълнен със тревоги?
Добре.
Ще помълча, а нека листата ти кажат това,
което аз не мога!!!
Разбираш ли, аз страдам,
аз копнея да раздера като комета тъмнината!!!
А мъчно ми е!!!
Какво се случи?
Земята ли под мен се плъзна?
От тъмноокото момче не получих очакваното с месеци писмо ли?
Животът ме отгледа твърде строго!!!
И строги бяха моите мечти!!!
От него аз не исках толкова много -
едно добро сърце и две очи!!!
Но той ми се присмя:
СЪРЦЕТО ли?
Не струва то, огризано от другите, студено!!!
... Просто да заплачеш!!!
Нима на този свят дойдох последна?
Кой посмя да разруши прекрасните мечти?
Нима не виждаш пролетта и радостта,
и хората, и младостта?
О знам,но колко да е горчиво да няма с кого да споделиш това,
което с другите не бива!!!
И в топла вечер тихо да мълвиш,
а сърцето ти във нежност да се стапя!!!
Сега е есен.
Листата окапват,
но нека в сърцата ни е пролет,
поспрели се пред първия си полет!!!
Слушаш ли ме или се замисли,
за своя път, препълнен със тревоги?
Добре.
Ще помълча, а нека листата ти кажат това,
което аз не мога...